Известните, до тогава, потънали  селища се датират в Халколитната (Медно-каменна - V хил.пр.Хр) и Бронзовата (най-вече Ранната ср. ІV-ІІІ хил.пр.Хр) епоха. По Северното Българско Черноморие те са около 15 на брой. По Южното Българско Черноморие, селища със същата хронология, са открити на 4  места. Открити са, обаче, и 2 потънали селища от Късна бронзова и Ранна желязна  епоха (втората половина на ІІ - началото на І хил.пр.Хр.).
Най-многобройни, за сега, са селищата от Късната Халколитна (края на V хил.пр.Хр.) и Ранната Бронзова епоха (средата на ІV-ІІІ хил.пр.Хр.). По Северното Българско Черноморие такива са открити при: Шабла и във Варненското и Белославското езера – 14 на брой. По Южното Българско Черноморие основните обекти са: полуостров Атия, Созопол, морския залив при устието на река Ропотамо, полуостров Урдовиза.
Общо, сигурно регистрираните селища от Късния Халколит са около 10, а тези от Ранния Бронз – 20.

ПРОУЧВАНИЯ ВЪВ ВАРНЕНСКО ЕЗЕРО
През 80-те и началото на 90-те години се провеждат подводни археологически проучвания на потъналото селище при Арсенала във Варненското езеро, с научен ръководител Иван Иванов. При Арсенала са открити селища от късния халколит и ранния бронз. Подводни археологически разкопки са предприети на селището от ранната бронзова епоха.

ПРОУЧВАНИЯ В СОЗОПОЛ
През 80-те и началото на 90-те години се извършват проучвания на потъналите селища в акваторията на гр. Созопол, с научно ръководство Велизар Велков, Венцислав Попов; а сетне - Христина Ангелова, Веселин Драганов, Калин Димитров. При Созопол, освен разкопаваните селища от Късния халколит и Ранния бронз, е открито под вода и селище от Ранната желязна епоха.

ПРОУЧВАНИЯ НА ПОЛУОСТРОВ УРДОВИЗА
През 80-те и началото на 90-те години се извършват разкопки на потънало селище и в южния залив на полуостров Урдовиза (дн. гр. Китен), с научно ръководство – М. Лазаров, К. Порожанов, В. Попов, а сетне - Хр. Ангелова, В. Драганов, К. Димитров. При Урдовиза е разкопавано селище (или селища?) от Ранната бронзова епоха. Тук, обаче, при разкопките в един квадрат 5 на 5 м, се откриват:  5 двойки  гигантски бичи рога, подобни на тези от  неолитни  и халколитни светилища в Югоизточна Европа и в Мала Азия; 20 цели и над 20 части от черепи на коне; 2 култови брадвички; 2 каменни матрици за отливане на бронзови брадви; 2 глинени и 1 костена стилизирани човешки фигурки.

Особено важно е да се подчертае, че в следствие на изследванията на запазените дървени колове от жилищата на тези селища, особено при Урдовиза (и отчасти при Созопол), изследвания извършени под вещото ръководство на П. Кунихолм от Корнелския университет в САЩ, бе установена, единствената за сега, сигурна и най-дълга дендрохронологическа скала за Балканския полуостров (и Егея), отнасяща се за Ранната Бронзова епоха.

Резултатите от комплексните и интердисциплинарни проучвания на тези селища внасят коренна промяна в представите ни за цивилизацията от Западното Черноморие през Халколитната и Ранната Бронзова епоха. Тази цивилизация, особено от Ранната бронзова епоха, се оказва в голяма степен мобилна – и то не само и толкова по суша, но особено активна и по море. Тя се оказва съпоставима и съизмерима със сходни и синхронни археологически култури по острови в Егеида и Йонийското крайбрежие на Гърция.

Текст: Калин Порожанов